Тази седмица загубихме още един символ от великото поколение на Сатиричния театър „Алеко Константинов” – Славчо Пеев. Той беше не само талантлив актьор, но и изключителна личност, която с усмивка и несравнин талант успяваше да разчупи обществените стереотипи и да дари радост на публиката.
През 2021 година имах възможността да проведа разговор със Славчо Пеев по телефона за интервю, което така и не се осъществи.
В предварителните уточнения за него, ние неусетно преминахме към приятслски разгоро за заснети на сцената на неговия любим театър, разговаряхме за неговата любов към сатирата и за това как тя може да промени света.
„Намръщено много са ни говорили. Ние приехме това за нормално, за жалост, излъгаха ни 90-та година. Усмихнахме се. Две години спах до Народното събрание в една палатка. Имаше усмихнати хора, които гледаха напред и бавно, бавно, погледът се сведе надолу”, сподели тогава актьорът, разкривайки ни мъдростта и оптимизма, с които е преодолявал трудностите в живота и на сцената.
Тогава не го разбрах, какво искаше да каже с тази разпокъсана тирада, днес го разбирам. Направил ми е кратка рестроспекция на живота ни и живота си за тези 34 години.
Славчо Пеев ни напусна, но неговата наследство ще продължи да живее в сърцата на тези, които са се смятали за щастливи да го виждат на сцената. Той ще бъде запомнен като човекът, който с усмивка и сатира променяше света и раздаваше усмивки на всички около себе си.
Славчо Пеев, благодарим ти за всичко! Ще те помним винаги с уважение и обич!
