Хан Омуртаг, син на великия български владетел Крум, управлява България от 814 до 831 година. В този период той успява да укрепи държавата си както вътрешно, чрез строителни дейности, така и външно, като сключва 30-годишен мирен договор с Византия. Това му позволява да се фокусира върху вътрешните проблеми и да подобри инфраструктурата на държавата.
През управлението си, Омуртаг проявява голям интерес към строителството, като завършва водоснабдяването на Плиска и присъединява днешния Пловдив към територията на България. Във външната си политика той се стреми да поддържа добри отношения както със западни, така и с източни сили, като Франкската империя и Византия.
Въпреки това, Омуртаг е известен и с гоненията, които предприема срещу християните в своята държава, вероятно поради страха си от засилването на византийското влияние.
Спорът относно името на този владетел, дали е Омуртаг или Муртаг, остава предмет на дискусия. Мнението на медиевиста Рашо Рашев подкрепя втората версия, като той твърди, че името не е добре разчетено от преводача и всъщност трябва да се чете като Муртаг или Муртагон.
Най-малкият син на хан Омуртаг, Маламир, е наследил трона след него през 831 година. Маламир продължава строителната дейност на своя баща и управлява държавата си до 836 година. Въпреки че е най-младият син на Омуртаг, той успява да се утвърди като владетел и да разшири територията на България, включвайки в нея и Пловдив. Той също така се стреми към поддържане на мирни отношения както със съседните му държави, така и с западните и източните империи.
Така, Омуртаг и Маламир, двамата представители на Крумовата династия, оставят след себе си значителен след в историята на България през 9-ти век.
