Днес, в последния ден на Великия пост преди Възкресение, православните християни отбелязват Велика събота, един от най-тежките и строго спазвани дни от целия период на постене. Този ден е изпълнен с обреди, забрани и традиции, които имат дълбоко религиозно значение.
Според християнската вяра, Велика събота е денят, в който Господ Исус Христос бе погребан след кръстосването му. Това е време на скръб и размисъл, когато вярващите се възпоменават събитията от страданието и смъртта на Христос.
Вярата учи, че починалата душа на Исус слязла в ада, където победи смъртта и освободи пленените там души. Третият ден, Възкресението, е отбелязано със съединението на душата и тялото на Исус, който възкръснал от мъртвите, съгласно християнската доктрина.
Велика събота е ден на строги забрани за православните християни. В този ден е забранено работата, както и всякакви видове дейности, които биха могли да се разглеждат като развлечения или нарушения на постната дисциплина. Забранено е чистенето, перенето, къпането, употребата на алкохол, както и сексуалните контакти.
Традиционно, Велика събота е време за приготовление на обредния великденски хляб и за боядисване на яйца за предстоящия Великден. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите, а семействата се събират за общи ритуали и богослужения.
Това е време, когато се меси агнето, се пече с ориз и дреболии и се приготвят традиционни ястия за празничната трапеза. Черупките от боядисаните яйца се ползват за укрепване на вярата и като защита от уроки през цялата година.
Така, Велика събота е ден на спокойствие, вяра и предвкусване на радостта от предстоящото Възкресение, когато християните отбелязват победата на живота над смъртта.
