В чест на Светите равноапостоли Константин и Елена, църквата отбелязва голям празник. Според църковната традиция император Константин издава Миланския едикт през 313 г., утвърждавайки християнството като официална религия във Византия, а самият той става последовател на Христос преди края на живота си. Неговата майка, царица Елена, пък се изправя на поклонение пред местата, свързани с Христос, построява манастири и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези събития са смятани за от съществено значение за християнството, което довежда до канонизирането на император Константин и царица Елена като светци.
Традиционно, този ден се отбелязва със специални обичаи и ритуали. На мегданите се подготвя голяма клада от дърва, която се запалва през вечерта. Хора се събират около огъня, слушат ритъма на тъпана и хороводни мелодии, а по-късно нестинарите влизат боси в огъня, като се вярва, че иконата на светеца ги запазва от опасността. В този трансов състояние нестинарите понякога произнасят пророчески думи или общуват с умрели предци.
След нестинарските игри, общността се събира за обща трапеза с приготвения курбан. Този ден е също така свързан със защита на реколтата от градушка, както и с почистване и поправяне на изворите и кладенците в селата.
Така че, нека този празник бъде време за споделяне на обич и традиции сред общността!
