Д-р Цветелина Иванова, специалист онколог от КОЦ-Бургас, споделя ценните си знания за важността на скрининга за рак и неговите благоприятни ефекти в днешната ни рубрика „Говори онкологът“.
Мнозина от нас се страхуват да потърсят медицинска помощ и да се подложат на редовни прегледи поради страха от неприятни открития, но д-р Иванова настоява, че този страх е неоснователен и че предприемането на стъпки за ранно откриване на рака е ключът за успешно лечение.
Скринингът за рак не е просто рутинен медицински преглед – той е критична част от грижата за здравето ви. Тази процедура включва редовни тестове и прегледи, които имат за цел да открият ракови клетки или промени в организма, преди да се развие сериозно заболяване. Сред най-често използваните методи за скрининг за рак са мамографията за рак на гърдата, ПАП теста за рак на шийката на матката и колоноскопията за рак на червата.
Защо обаче трябва да се изложим на този процес? Д-р Иванова обяснява, че редовните скрининги намаляват риска от напредъка на раковите заболявания до стадии, които са по-трудни за лечение. Те също така увеличават вероятността за успешно и ефективно лечение, когато ракът е открит в ранни стадии. В крайна сметка, скринингът спасява животи.
Скринингът се използва за ранна диагностика на онкологични заболявания преди появата на първите симптоми. В световен мащаб
учените са разработили и продължават да развиват множество тестове, които могат да бъдат използвани за скрининг за определен
тип рак. Целите на скрининга за рак могат да бъдат обобщени така:
Намаляване броя на хората, които да развият дадено заболяване Намаляване на хората, които умират от това заболяване Окриване хората в риск, които могат да се разболеят от рак и които да имат нужда от скрининг по-често, в сравнение хората с нисък риск. Високият риск най-често се дължи на налични генетични мутации или обременена фамилна анамнеза.
Организираните скринингови програми са създадени и се управляват от национални или областни здравни институции, за да се гарантира, че всеки има еднакви възможности за участие в скрининга, и че при необичаен резултат от скрининговия тест пациентът ще получи адекватното допълнително тестуване и лечение.
Скринингът е най-ефективен, ако е достъпен за всички лица сред населението и ако те желаят да участват. Организираните скринингови програми се препоръчват в Европейския съюз, защото се наема екип от хора, които отговарят за осигуряване на качеството на предоставените услуги. Това включва проверка на насоките и резултатите от скрининговите програми което се докладва и оценява редовно.
Съгласно статистическите данни от 2020 г. за първи път карциномът на млечната жлеза измести белодробният карцином като най-често диагностициран злокачествен солиден тумор в света, с приблизително 2,3 милиона нова случая. В повечето западни страни и в САЩ, смъртността от този вид карцином намалява, в резултат на скрининговите програми и на добрите реимбурсни политики, водещи до въвеждането в клиничната практика на всички нови и активни лекарства без забавяне и не на последно място на адекватните симптоматични грижи на пациентите, провеждащи активно противотуморно лечение.
Смъртността от карцином на млечната жлеза в източноевропейските страни, включително и в България, не само, че не намалява, но в някои страни като Македония се увеличава, в други – като България – остава непроменена от години. Данните от проучване на Caswell-Jin JL и сътрудници, публикувано на 16 януари 2024 г. в JAMA, показват, че в САЩ смъртността от този вид карцином за период от 44 години е намаляла с 58%.
Тази голяма редукция е резултат от една страна на наличния мамографски скриниг, а от друга – на адекватното мултидисциплинарно лечение на операбилната и локално- аванисирала болест, както и на съвременното противотуморно лекарствено лечение, прилагано в клиничната практика при метастатичния карцином на млечната жлеза.
Целта на скрининговите програми е да обхванат възможно по- голяма част от таргетната популация, с участието на общопрактикуващите лекари и осигурявайки подходящ механизъм и скринингови методи спрямо европейските и световни стандарти – такива цели си поставя Националният антираков план.
