Романите с ключ (на френски „roman-à-clef“) представляват уникален жанр в литературата, който става популярен през 16-ти и 17-ти век в Испания и Франция. Тези романи са известни със своето употребление на конвенционални исторически или митологични герои, зад които се крият реални съвременни личности, често придворни.
Една от характеристиките на романите с ключ е наличието на така наречения „ключ“ – списък, който разкрива идентичността на реалните лица, които се крият зад героите на романа. Този ключ е често необходим, за да се разберат връзките между литературните герои и реалните личности.
Авторите на романите с ключ често изобразяват съвременниците си в неблагоприятна светлина и разкриват тайни връзки между влиятелни фигури. Основното намерение на тези романи е да са сатирични и да разкрият недостатъците и хипокрисията на съвременното общество.
Прототипът на романа с ключ може да се смята за „Аргенида“ (1621) на Джон Бъркли, който се смята за първия роман от този жанр. Класическият пример за роман с ключ е „Le Grand Cyrus“ на Мадемуазел Скудери (1649–1653), който се отличава с огромния си обем и богатство на детайлите.
В Източна Европа също са известни примери за романи с ключ, като например „Йероглифна история“ от Димитрие Кантемир (1704-05), който също разкрива сатирични алегории и политически коментари.
Романите с ключ са уникален жанр, който предлага възможност за критичен поглед върху съвременното общество и политика, като същевременно се предпазва авторът от преследване от страна на властта благодарение на използването на фиктивни герои и алегории.
