На Светли петък, първият след Великден, православната църква отбелязва празника на Пресвета Богородица Живоприемни източник, свързан със специално събитие и чудо в християнската традиция.
Празникът е свързан с обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград и се нарича „Живоприемен източник“ или още „Балъклъ“. Според началото на синаксара на празника, този ден се празнуват най-живите имена, като Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя.
Известно е, че празникът има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V век на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 година храм „Живоприемен източник“.
През 450 година край Цариград е съществувала блатиста местност, наречена „Балаклъ“, през която вървял слепец, търсейки вода, за да утоли жаждата си. Настигнал го е обикновен войник на име Лъв. Според легендата, войникът чул женски глас, който му посочил извор наблизо, който не само ще утоли жаждата му, но и ще излекува слепеца от слепотата.
Вероятността за това, че това е било чудо, е засилено от факта, че слепецът след това е прогледнал. Вярващите считат, че това е било дело на Пресвета Богородица. Войникът, който е станал император Лъв I Тракиец, на мястото на извора издигнал храм в чест на Света Богородица – „Живоприемен източник“.
Вярванията на християните се основават на историческите сведения и убежденията им във влиянието на свещеното и божественото. За тях чудесата на мястото не спират, което укрепва тяхната вяра и предаването на традициите от поколение на поколение.
Този празник не само е част от древната християнска традиция, но и е символ на вярата и чудесата, които богатстват душите на вярващите. Споделената легенда за чудото на Живоприемния източник продължава да възвеличава ролята на Пресвета Богородица в християнската вера и да въздига вярата на хората през вековете.
