Покритият мост в град Ловеч е не само архитектурно произведение, но и символ на града, притежаващ значително историческо и културно значение. Построен в края на XIX век от майстор Колю Фичето, той е уникален по рода си на Балканския полуостров.
Процесът на строеж започва през 1874 година, след като жителите на Ловеч се обърнали към самоучи майстор, известен с майсторството си във възстановяването на различни сгради. Мостът е завършен през зимата на 1876 година и бързо става една от най-посещаваните местни забележителности.
Покритият мост е съчетание от практичност и изящество. Върху него са разположени 64 дюкянчета, които служат за места за търговия и засилват функционалността му като пътна връзка. Освен това, майсторът Колю Фичето не забравя и елементите на изкуството, украсявайки моста с различни скулптурни фигури като лъвове, двуглав орел и тояга с топуз.
Въпреки че мостът е изгорен през 1925 година, той е бързо възстановен и през 1931 година със запазване на оригиналния му облик. През годините е претърпял няколко преустройства и ремонта, като последното преустройство се извършва през 1980-1982 година, когато той е преобразен в „покрита търговска улица“. Това преустройство се стреми да максимално запази духа на оригиналния мост, като го привежда в близко състояние до първоначалното му издание.
Технически гледано, мостът може да не е окачествен като недвижима културна ценност, но за общността на Ловеч той е нещо повече от това. Той представлява част от историята и културата на града, свързвайки новата част на града с архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Там се намират важни музеи като музеят на Васил Левски и Етнографският музей, които привличат много посетители и представляват още едно богатство на града.
Покритият мост в град Ловеч е тъй нареченият „жив символ“ на града – нещо, което не само представлява миналото, но и е важен елемент от съвременността и бъдещето на общността.
