Хелият, символ He, с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602, е химичен елемент, който заема първото място в групата на инертните газове в периодичната система. Той е безцветен, нетоксичен газ без вкус и миризма, който съществува само в газообразна форма при стандартни условия на температура и налягане.
Откриването на хелия е свързано както с астрономията, така и с геологията. През 1868 година френският астроном Жул Жансен и английският химик Норман Локиър, независимо един от друг, наблюдават слънчево затъмнение и забелязват неизвестна до този момент жълта спектрална линия на светлината, изпращана от Слънцето. Локиър предполага, че тази линия е породена от новооткрит елемент и го нарича „хелий“, по името на древногръцкия бог на Слънцето, Хелиос.
През 1882 година италианският физик Луиджи Палмиери за първи път открива хелий на Земята. Той забелязва спектралната линия на хелия, наречена D3, при анализ на лава от вулкана Везувий в Италия.
Хелият е известен с някои уникални свойства. Той има най-ниска температура на кипене и топене сред всички химични елементи и обикновено се среща само в газообразна форма при стандартни условия на температура и налягане. Въпреки че е безвкусен, безцветен и нетоксичен, хелият играе важна роля в различни приложения, включително в аеронавтиката, медицината и научните изследвания.
Така че, откриването на хелия както в космоса, така и на Земята, отбелязва важна стъпка в разбирането ни за природата на Вселената и нейните химични елементи.
