12 май е денят, който в българския народен календар е свързан със специфични обичаи и вярвания, насочени към предпазване от градушка. Този ден е почитан като Герман градушкар, прието е да не се работи, а особено да не се извършва полска работа. Народното поверие гласи, че ако през този ден се зададе облак и гърми, трябва да се изпълни специфичен ритуал, който варира в зависимост от региона.
В източните райони, хората излизат от къщата и викат към небето, призовавайки Герман да пренесе градушката в пусти гори, далеч от животинския свят и от земеделските култури. В западните райони се пали свещ на вратата и се моли Герман да премести облака, за да не нанесе вреди.
Предишни практики включват и спирането на работата на полето, където хората спират колите и разпрягат животните, ако някой се осмели да работи, за да не провокира градушка. Този обичай се е развил от вярването, че ако през лятото удари градушка, някой е излязъл тайно на полето и е провокирал бурята.
В допълнение към тези обичаи, на 12 май се прави и специфичен ритуал, известен като обред Герман. Момичета от селото създават кукла от кал, която се погребва в знак на скръб за предстоящите беди, но и като молба към Герман за защита от бурята. Тази кукла, наречена „Германчо“ или „Скалоян“, се погребва със свещи, цветя и оплаквания. Обичаят да се погребва кукла от кал се свързва с магическия ритуал, с който се призовава дъждът.
Традициите и вярванията около Герман градушкар са уникални за българската култура и произтичат от специфичните вярвания и обичаи на селяните. Тези обичаи, като именно този с Герман, са част от наследството на българската традиция и са пример за уважение към природата и вярата в нейните сили.
