В началото на 20-ти век в София, когато светът се готвеше за война, се разиграва една невероятна любовна история, която остава запечатана във времето и пресича културни, религиозни и политически граници. Това е историята за Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на съвременната турска нация, и неговата голяма любов – Димитрина Ковачева, наричана още Мити.
Младият офицер Мустафа Кемал пристига в София през 1913 година като военен аташе, обладавайки не само военни умения, но и интелект и шарм, които го правят привлекателна фигура в софийското общество. Там той среща Димитрина Ковачева, красивата дъщеря на българския генерал Стилиян Ковачев.
Изпълнена с невероятна красота и интелект, Мити завладява сърцето на Мустафа Кемал още от първия им срещи. Въпреки социалните и религиозни различия, които стоят пред тях, техните срещи и разходки по софийските улици се превръщат в символ на непоколебимата любов, която преминава през векове и култури.
Един от най-запомнящите се моменти от тяхната история е балът в царския дворец, където Мустафа Кемал танцува с Димитрина, облечена в бял тоалет, който по-късно става ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара. Този момент отразява не само тяхната взаимна привързаност, но и различните културни контексти, в които те живеят.
Въпреки че Мустафа Кемал изразява искрени желания за бъдеще с Мити, генералът Ковачев отказва да даде съгласието си за тяхната сватба поради религиозните различия. Това решение принуждава двамата влюбени да продължат връзката си тайно, докато обстоятелствата ги разделят, когато Мустафа Кемал се връща в Турция, за да участва в Първата световна война.
Въпреки раздялата, техните сърца остават свързани, а любовта им продължава да гори в сърцата им. Доказателство за това са последните думи на Мустафа Кемал към Мити, когато той напуска София: „Ти и само ти ще останеш жената на моя живот.“
След раздялата си с Мити, Мустафа Кемал се жени, но дори в брака си продължава да носи в сърцето си спомените за българската красавица, както свидетелства Елисавета Багряна, българската поетеса.
Независимо от сложностите на техния път, историята на Мустафа Кемал и Димитрина Ковачева остава символ на истинската, преодолима любов, която преминава през векове и култури, оставяйки незабравим след.
