Кой застреля пловдивския сараф Даскала със собствения му пищов в главата?

Кой застреля пловдивския сараф Даскала със собствения му пищов в главата?

След 10 ноември 1989 г. българинът най-сетне спокойно започна да сменя своите левчета за отричаната от социализма западна валута. Това вече не бе привилегия само на партийните секретари и вождове, затова законни и незаконни сарафи отвориха обменни бюра на всеки ъгъл. Собствениците им забогатяваха бързо и лесно, много от тях в чували носеха след работа пачки с долари, германски марки, гръцки драхми и турски лири. Така тяхната професия се оказа рискова, все по-често те бяха убивани и ограбвани. Една от поредните жертви стана и пловдивският сараф Стефан Техов-Даскала.

2 февруари 2015 г. е последният ден от живота на Даскала. Той е първият, който отваря малко законно чейндж бюро и прави огромни обороти още от началото на демокрацията. През всичките години не се е страхувал от никого, ходел без охрана, носел и много пари. Същото Техов прави и на този ден, когато се прибира от работа, а в чантата му имало между 100 и 200 хил. лв. в различни валути. Той паркирал срещу Спортното училище, слязъл и направил само няколко крачки, преди към него да се приближи непознат мъж. Какво е станало в този момент, може само да се предполага. Най-вероятно бандитът се е опитал да вземе чантата с парите, а Техов извадил законно притежавания си пистолет „Байкал“, за да се защити. Нападателят обаче успял да му изтръгне оръжието от ръцете и да го застреля.

Съседи чули викове от кратка звук от стъпки на бягащи хора, но не и самите гърмежи. Т намерили Техов в локва кръв, прострелян в гърдите и главата. Минувачи извикали полиция и „Спешна помощ“, но лекарите само констатирали смъртта на сарафа. Аутопсията показа, че смъртоносен е бил един от изстрелите – този в главата. Основната версия на полицията е, че Даскала е станал жертва на грабеж, тъй като всяка вечер сарафът се прибирал по един и същ маршрут без охрана. Преди да избяга, убиецът грабнал чантата му с парите.

Колегите на Техов често го предупреждавали да не носи сам толкова големи суми в брой, но той с усмивка им отговарял, че няма намерение да си променя навиците на стари години. Стефан вероятно е бил следен не по-малко от месец, предполагат криминалисти. Няма яснота и дали нападателят е бил само един, или е имал съучастник. Не е ясна и посоката, в която е избягал, защото наоколо нямало охранителни камери.

Втората версия, по която започва да работи полицията, е вендета. Според близки на сарафа обаче тя била нереална, тъй като Техов нямал врагове и не се е забърквал в измами. Разследващите проверяват и трета вероятност – Даскала да е станал жертва на свой длъжник арендатор. В продължение на години Техов влагал печалбите си в изкупуване земя. Към 2015 г. се оказал собственик на няколко хиляди декара за милиони лева, които предоставял на арендатори за обработване. Пред приятели се оплаквал, че някои от тях са измамници и по 2-3 години му бавели рентата. Версията, че мократа поръчка е дошла от арендатор-длъжник, също не била доказана, въпреки че криминалистите преровили всичко за бизнеса на Техов в различни райони на страната, включително и в Северозапада.

 

Джипът, до който бил убит Тахов, бил единственият лукс за сарафа.

Въпреки че печелел добре, Техов живеел изключително скромно. Единственият лукс за него били джипът му „Мицубиши“ и лимузината „Мерцедес 300 SL“.  „Хвалеше се, че от арендата и чейнчбюрото си натрупал към 17 млн. лева“, твърди негов близък. По думите му, въпреки богатството, Стефан не пилеел пари по ресторанти, почивки и екскурзии. Харчел по 5 лева на ден и укорявал хората от компанията си, че си позволяват скъпи удоволствия и гуляи. На закъсалите си познати давал малки заеми без лихва.

Даскала възнамерявал да си построи собствена къща в района на Гребната база. Година преди смъртта си водел преговори за парцел, но цената му се видяла висока и пазарлъкът се провалил. Приятелката му, която била 30-ина години по-млада, също не си позволявала безразборно да пръска пари. Двамата живеели в апартамент на 4-ия етаж в кооперацията на бул. „Шести септември“, където на фаталния 2 февруари го причакал убиецът.

Даскала живеел в нова кооперация в Пловдив с 30-години по-младата си приятелка.

Месеци наред полицията издирвала извършителя на показния разстрел, но без успех. Криминалистите попадат в задънена улица, като дори в прокуратурата постъпва предложение за прекратяване на разследването. Провокирани от безсилието на органите на реда, пловдивски сарафи водят паралелно частно разследване. През май 2015 г. те обявиха награда от 5000 лв. за всякаква достоверна информация, която ще помогне за разкриването покушението над Стефан Техов – Даскала. Година по-късно удвоиха наградата, но солидната сума не доведе до нови следи и разкриване на убиеца.

Своя прякор Даскала Стефан Техов получил от почти 20-те години, през които преподавал физическо в гимназия „Черноризец Храбър“ в Пловдив. Учениците с нетърпение чакали  часовете му – момчетата да играят футбол на воля, а момичетата да го наобикалят, заслушани в разказите и шегите му. Стефан бил доста „отворен“ дори по таталитарно време. Той пазарувал от „Кореком“, като купувал долари и марки от чужденци. Продавал валута на всичките си познати, които искали също да се докоснат до западните стоки. Народната милиция влязла в дирите на учителя „спекулант“, който руши социализма с дънки „Райфел“, шоколадови яйца „Киндер“ и бонбонки „Тик-Так“ и Техов бил пратен за 2 години в затвора. Когато излязъл, бил напълно реабилитиран и отворил първото си обменно бюро, което нарекъл „Тийчърс“. То било на главната улица в града, точно до Централна поща. Обичал жените, обичали го и те, но така и не се оженил и останал стар ерген. Бил маниак на тема здравословен начин на живот – нито пиел, нито пушел, дори понякога затварял посред бял ден обменното си бюро, за да направи 50-60 лицеви опори на пода.