Часовниковата кула в град Пещера, втората по възраст в България, се издига като старинен страж над града, запазен в паметта на времето и в сърцата на местните жители. През миналата година, позната с прозвището „Сахата“ от местните жители, тази историческа структура преживя реставрацията си, като часовниковият механизъм беше подменен с електронен. Сега отново, по няколко пъти на ден, приятният звън на „Сахата“ радва жителите на Пещера.
В далечното минало, часовникът не беше само мерител на времето, но и регулатор на стопанския живот в града. Той отбелязваше началото и края на работния ден на занаятчиите в работилниците и дюкяните. В еснафските сдружения, които управляваха търговията и занаятите, часовникът играеше ролята на строг регулатор, като всички трябваше да отварят и затварят в едно и също време, предотвратявайки конкуренцията.
Документи отминават, че кулата била изоставена след Освобождението, а механизмът откраднат. През 70-те години на миналия век, след реставрация, „Сахата“ отново звънила в града, но този път с електронен механизъм.
За много години, до смъртта си, за поддръжката на „Сахата“ се е грижел дядо Халил. В наши дни това важно дело продължава неговата съпруга. 88-годишната жена поддържа района около кулата винаги почистен и пази „Сахата“ от вандали.
Така „Сахата“ продължава да бъде не просто сграда, а символ на времето, настоящето и миналото на град Пещера, което е винаги със своята собствена, неповторима мелодия.
