Във времена, когато се смесват политика и мафия, се появяват двама големи артисти на българската сцена – Бойко „Вълкът от Банкя“ Борисов и Делян „Вълчицата на Доган“ Пеевски. Тези майстори на политическата игра вече дълго време доминират с погледите си и се наслаждават на комфорта на властта, като се наричат пазители на „стабилността“ и „държавниците“ на съсипаната от тях България.
С каква лекота те взимат решенията си! Като кръстоска между Вълка от „Червената шапциаца“ и Чичо Скрудж -Антипод, те се наслаждават на пилеенето на ресурсите на страната, докато бедният народ се бори да преживее. Смело претендират, че „пазят държавата“, но на практика са просто майстори в манипулирането на системата в своя полза. Истински главорези на мафията дълбоко сраснала се с политиката.
Не, не можем да избегнем техните гениялни сцени, когато се появяват на телевизионния екран, изпълнени със смъртоносни политически маневри. Но дали наистина сме толкова глупави, че да им вярваме? Това са два вълка в овчи кожи, които ни водят към заколение, докато се усмихват зад камерата, пият мазни турски кафета и си смятат парите.
И докато се опитват да ни продадат „трудно постигнатия компромис в името на стабилността“, ние просто гледаме бездушно, как си разпределят и разпарчетосват властта, игнорирайки гласа на разума и пропускайки възможността за промяна.
Така че, драги приятели, докато четете тази трагикомедия, не забравяйте да сте внимателни с избора си на телевизионни програми. Може би е по-добре да гледате нещо по-разумно и развлекателно като „Ергена“ или „Съни бийч“, за да не рискувате да изгубите последните си мозъчни клетки, гледате, как две престъпни персони изнасят своите политически трикове по купените от тях медии за да промиват мозъците на овчедушния милениал.
Крайно време е да се замислим да продължим да се борим за промяна. С овче търпение и неолиберални абсурдни методологии или със сопа в ръка, както се гонят вълци от кошара?! Защото, както казва старата народна мъдрост, „Вълците могат да си сменят козината, но не и да променят нрава си.“
А тези двамата със сигурност са истински пример в подкрепа на тази мъдра сентенция.
