Фалшивата любов – нека не й се сърдим, създаваме си я сами

Фалшивата любов – нека не й се сърдим, създаваме си я сами

Истинската любов, любов до гроб, тази, неукротимата… Обичаме да си мечтаем за нея. А и ако имаме щастието да я изпитаме поне веднъж в живота си, тогава не сме живели напразно.

Но редом с истинската любов, в животът ни присъства, много по-често, така наречената фалшива любов. Неистинската. В началото е маскирана, но много скоро маската грозно се отлепя от лицето й. И изведнъж заставаме пред истината… Която, меко казано, е нелицеприятна.

Откъде идва фалшивата любов? И накъде отива?

Фалшивата любов я създаваме сами. Защото, както знаем, хората сме социални същества, имаме нужда от топлина и грижа. Но действителността не винаги ни предоставя възможност да открием правилния човек. Някои от нас бързат твърде много и не успяват да го дочакат да се появи в живота им. Вместо това се мятат бързо на най-близката вълна, яхват я и след това се давят в нея.

Появата на фалшива любов много често е свързана с ниското ни самочувствие

Необичаните деца порастват неуверени. Все се мъчат да заслужат най-сетне любов, но, уви, така и не се получава. И това затвърждава насаденото дълбоко в съзнанието им чувство, че не заслужават да бъдат обичани. Затова, най-добре е да вземат това, което могат и да се надяват на чудо. Така си измислят любов, която не съществува – фалшивата любов.

Да, чудесата са рядкост. И е наивно да разчитаме на тях.

 

Фалшивата любов идва като кармичен урок

Понякога, за да влезеш в „правия път“, трябва да научиш важни уроци, криввайки в неправилна посока. Липса на опит, липса на уважение към самия себе си – това са само някои от причините Съдбата да ни изпраща тестове. След като ги преминем сме вече една идея по-добра версия на себе си.

Затова, не ронете сълзи, за нещо, което реално е съществувало само във вашето съзнание. Фалшивата любов не е достойна за такива жертви! Напротив, радвайте се, че вече сте по-мъдри и наясно с това, което искате.

 

Накъде ни водят уроците на фалшивата любов?

Към самите нас. Помагат ни да се разберем по-добре и да започнем да изграждаме живота, който искаме за себе си. Неслучайно казват, че всеки заслужава съдбата си. Дори и да звучи цинично, ако се замислите, ще се убедите, че наистина е така.

Затова, ако мислите, че в момента сте нещастни, че Вселената е неблагосклонна към вас, не търсете решението извън себе си. Защото, когато човек иска да се отърве от мрака, не се вайка и тръшка, че му липсват достатъчно лампи, а просто дърпа завесите, за да може слънцето да огрее и стопли душата му.

Помислете кои са вашите завеси. И просто ги махнете от прозореца. Толкова е просто, че е глупаво да не опитате.