Добромир Гущеров, този странен феномен на българската социално-икономическа сцена, е изключителен пример за оксиморон – комунист с аристократични наклонности, милионер, прегърнал капитализма с две ръце и комунистически идеали в сърцето. Този парадоксален персонаж е по-цветен от дъга след дъжд и по-объркан от лабиринт без изход.
Аристократът Комунист
Гущеров, със своята невероятна обич към аристократизма, успя да внедри роялизъм в своето ежедневие, без изобщо да си прави труда да обясни това противоречие с червените си корени. Породата на неговите кучета – кинг чарлз шпаньоли, създава впечатление за един миниатюрен дворец в дома на този „червен велможа“. С имена като Хенри I и Хенри II, тези кучета не просто са домашни любимци, те са кралски особи в миниатюр, които царуват в резиденцията на Гущеров.
Капиталистическият комунист
Трудно е да си представим как този „комунист-идеалист“ е превърнал себе си в милионер-капиталист, развивайки модел на комунален капитализъм, при който ниското заплащане на персонала и силната експлоатация са залегнали като основни принципи. Гущеров успява да намери перфектния баланс между минимум вложения и максимум печалби, заобикаляйки закона с ловкостта на професионален акробат.
Дебелият паразит и крава за разплод
Синът на Гущеров, Християн, е живото доказателство, че парите не могат да купят характер. Затлъстял и некадърен, този „паразит“ се е посветил на изкуството на харченето на бащините пари. Неговата избраница, Светлана Гущерова, е перфектно олицетворение на „куртизанката подлога“ – жена, която се е омъжила по сметка и е родила куп наследници, превръщайки се в „крава за разплод“. В този семейно-паричен микрокосмос, децата са пренебрегнати за сметка на кучетата.
Лицемерният афинитет към кралските особи
Интересно е защо един комунист би кръстил кучетата си с имена като Хенри I и Хенри II, вместо Ленин, Сталин или Георги Димитров. Това е ясна демонстрация на лицемерие и противоречиви визии – външно демонстрира привързаност към кралските особи, докато вътрешно прегръща идеалите на сифилистичния Ленин и маргиналния Маркс.
Мъдрецът и комунистът
Един мъдър политик някога беше казал: „Добрият комунист е мъртвият комунист“. Гледайки Добромир Гущеров, човек може да се зачуди как този „червен велможа“ си е пуснал такава дълга коса, когато съпартийците му някога заклеймяваха дългокосите и татуираните като „утайки на капиталистическия свят“.
В крайна сметка, Добромир Гущеров е живото доказателство за това как комунистическите идеали могат да се прегърнат с капиталистическа жар, създавайки един невероятно колоритен, макар и лицемерен, образ на съвременния български парадокс.