Върховният касационен съд (ВКС) обяви ново тълкувателно решение относно разпоредбата от Наказателния кодекс (НК), която регулира лихварството. Според това тълкуване, класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. ВКС обясни, че тази дейност не представлява банкова дейност и не се преследва като престъпление съгласно съответната разпоредба от НК.
Това решение на ВКС обръща предишната практика и създава нов контекст за правната интерпретация на лихварството в България. Според новото тълкуване, лихварството не може да бъде наказвано като престъпление по съответната разпоредба в НК.
Предишни случаи на раздаване на заеми с огромни лихви, особено в ромски махали и заложни къщи, които обикновено включваха и други престъпления като измама, принуда и данъчни престъпления, вече няма да се преследват по същата основа.
Сега гражданскоправната защита остава като възможност за борба с лихварството, като надвишаването на определени граници на лихвата може да доведе до нищожност на договорните условия.
Тълкувателното решение на ВКС беше очаквано от почти четири години и сега има значителни последици за правната практика и защитата на потребителите в България.
