Денят на Освобождението на България, утвърден като национален празник през 1991 година, носи в себе си богата историческа значимост, свързана с освобождението на страната от османско владичество.
На 3 март се отбелязва подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година, който служи като символ на края на Руско-турската война от 1877-1878 година и началото на нов етап в историята на България.
В началото на честванията през 1879 година, Денят на Освобождението е отбелязван във Велико Търново, където първият екзарх на Българската екзархия, Антим I, извършва тържествена панихида в присъствието на депутати и граждани. След това, през 1880 година, празникът придобива нова форма, като се свързва с възшествието на руския император Александър II и става известен като Ден на възшествието на престола.
Въпреки това, след различни промени в историческия контекст, включително през периода след 9 септември 1944 година, Денят на Освобождението е временно пренебрегван като шовинистичен и не е отбелязван официално.
През 1978 година, с решение на Политбюрото на Централния комитет на БКП, Денят на Освобождението се възстановява, но все още не като официален празник. Събитието се отбелязва главно в София, като се издига националното знаме и се провеждат тържествени мероприятия, включително поклонение пред паметника на Незнайния воин и тържествена заря-проверка на площада пред Народното събрание.
През 1991 година, с решение на Народното събрание, Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен за официален национален празник на Република България. Този ден е отбелязан с почитания към героите на Освобождението и с подчертаване на националната единственост и гордост.
Така, Денят на Освобождението на България представлява важен момент от българската история, който събира нацията в общо честване на борбата за свобода и независимост.
