В света на литературата се случват малки чудеса, които променят пътя на историята. Историята на романа „Клетниците“ на Виктор Юго е точно такъв случай.
1862 година. Франция. „Клетниците“ излиза на световната сцена, представяйки епична панорама на човешката драма, въпреки началните смутни рецензии. След години на презрение, романът завладява читателите си, превърна се в бестселър и влезе във златната колекция на литературата.
Но малко знаят за тайнственото писмо, което съпровожда ръкописа на Юго. Само един знак, един въпросителен знак –?
И отговорът? Само още един знак – (Удивителен) !
Това би могло да изглежда като шега, но вместо това е начин да се запечата историята на гениалния роман.
Историята на Жан Валжан, един от най-иконичните герои в литературата, е вдъхновена от истинската съдба на Йожен Франсоа Видок, френски престъпник, превърнал се в частен детектив. Юго вплита елементи от живота на Видок в образа на Валжан, давайки му живот и вдъхновение.
Но историята на Юго не е само за романа. Тя е и за неговата непоколебима любов към Жулиет Друе, актриса и бивша куртизанка. Въпреки съпруговите изневери и обществените осъждания, тя е неговата вдъхновителка, муза и любов до края на живота му.
Жулиет Друе
Така, с мистериозното писмо и съдбата на Юго и Жулиет, „Клетниците“ се превръща в не просто роман, а в символ на литературната гениалност и вечната сила на любовта и вдъхновението.
